Улицата на Алхимиците се простира хоризонтално и вертикално - разраствала се е накъдето има нужда, без оглед на архитектурни или физични правила. На места някои от сградите се опират в градските стени, на други - откровено се разпадат. Едно е сигурно, както и да изглеждат нещата отвън, отвътре всичко е надлежно подредено, измерено и изчислено. Алхимията не е наука, която позволява немърливост. Където плотовете не са затрупани с редки метали, растения и други съставки, те са покрити с книги и ръкописи. На алхимиците принадлежи най-голямата библиотека в Ашана, макар че този факт често се пропуска, защото тя не е от полза на никой друг. Причината е, че преди всичко съдържа томове с описания на различните природни консумативи и начините им на взаимодействие и употреба.